Цветанка Тодорова разкрива “Невидяни отговори”

2 Творби с дълбоко символни препратки представя авторката в галериите “Индустриална” и “Маестро”

“Невидяни отговори” ще се разкрият днес пред погледите на посетителите в галериите “Индустриална” и “Маестро”. Търсенето на мнозина ще намери своята крайна точка в творбите на Цветанка Гослер (Ц. Тодорова). Днес в 18 ч. в двете галерии на ул. “Индустриална” 11 ще бъдат представени най-новите торби на художничката.В експозицията са включени живопис и скулптура, създадени през последните години. Нейните творби са наситени със символи и сложни семантични съдържания за важните въпроси в живота, чиито отговори са пред очите ни – само трябва да имаме сетива да ги уловим.Защо “Невидяни отговори”– защото те са пред нас, а ние не ги забелязваме или не искаме да ги видим. От днес до 11 април ще може да видите “малките разкрития” на Гослер.

Цветанка Гослер е родена през 1970 г. в София. Започва да се занимава с рисуване от ранна детска възраст при проф. Любомир Вукадинов. От 1995 г. живее в Германия, където продължава образованието си в Университета по изобразително изкуство в Хилдесхайм при проф. Ханс Лам и Николус Рейнеке.

Тя е автор на редица самостоятелни изложби в София, Берлин, Хамбург, Ню Йорк, Уест Палм Бийч, Майорка и др. и участва в колективни изложби в България и чужбина. Тя активно представя творбите си в Германия и САЩ, но сега и българската публика ще има възможност да се запознае с творчеството й.

Творбите й разработват широк кръг от теми, но основна е темата за отношението ни към Земята. В голяма част от картините присъстват символи от митологията, старобългарски знаци и руни, които на пръв поглед остават незабелязани от зрителя, но при по-дълбоко вглеждане разгръщат сложния смисъл на платното. В колажите са вплетени изречения, малки разказчета, цели стихотворения и статии, които носят дълбоко съдържание, свързано с важни моменти от човешката история и засягат основни екзистенциални и социални проблеми.

В някои от творбите е поставена темата за България – кои сме, какви сме били, какво сме постигнали, накъде отиваме. Може би като апел към българите, към човечеството – да се замислим за историята ни, за отношенията помежду ни, за отношението ни към Земята като наш дом, за промяната в начина на мислене – как да станем по-добри.